През 1870 г. Васил Левски основава в селото, в дома на поп Марко Тодоров, Частен български революционен комитет с псевдоним „Рушид Ходжоолу” – един от най-дейните в редиците на Вътрешната революционна организация. Главни дейци на комитета били Цветко Вълков Пенкин, Продан Цолов Табака, Илчо Табака, Саво Вълков, Тодор Цолов Топалски, Генчо Вълков Топалски, Цоло Вълков Топалски, Иван Станев Чорбана, свещеник Марко Тодоров и др. Апостолът на свободата на два пъти посещава Правец. Там се разискват важни за освободителното движение въпроси, като повдигането на бунт в Македония. В първото издание на "Миналото", поборникът Стоян Заимов отбелязва, че председателят на комитета Цветко Вълков е "потопил цялото село Правец, с мъжете, жените, децата, кучетата и котките в комитетския 'бояджи кюпю' (бояджийски кюп)".
Правец и ханът на председателя на местния ЧБРК Цветко Вълков се превръщат в щабквартира на помощника на Левски Димитър Общи и база на тайната чета, играеща роля на комитетска полиция. В Правец е уточнен планът за обира на турската хазна в Арабаконак през есента на 1872 г., а ханът на Цветко Вълков служи за база на четата, извършила обира. В състава ѝ, освен тетевенските колибари, участват и трима правчани – Цветко Вълков, Никола Цветков и Вълко Цолов. Овчарят и член на комитета Вълко Цолов Топалски (23 г.) завежда четата до мястото на засадата, а парите, взети при обира, са разпределени в кошарата на баща му - Цоло Вълков Топалски. След като османската полиция попада по следите на съзаклятниците и разкрива участниците в обира, 3-та правчани са осъдени и изпратени на заточение в Аргана Мадени, Мала Азия, където оковани са поставени при най-тежки условия. Вълко Цолов и Цветко Вълков намират там смъртта си, за което известява и издаваният от Христо Ботев в-к „Знаме”. Саможертвена е постъпката на поп Марко Тодоров, също замесен в обира, който се отравя, за да не предаде другарите си.
Голям е приносът на жителите на селото в освободителните борби на българския народ. Свободолюбивите правчани Васил Пенчов и Иван Пейов – Маруша участват в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Драган Йотов от Правец е сред двестате четници на Ботев. 12 правчани се включват в Сръбско-турската война в четата на Филип Тотю – това са Васил Стаменов Вълков, Васил Йотов, Драган Йотов, Дончо Йотов, Иван Цветков, Иван Илиев, Иван Петков, Марин Цанов, Недко Йотов, Петър Ценов, Христо Николов и Никола Иванов Янин – значителен брой за малко селище като Правец. 10-ма са в редовете на Българското опълчение през Освободителната война от 1877 – 1878 г.: Васил Стаменов Вълков, Иван Цветков, Илия Драгиев, Дончо Йотов, Христо Николов, Иван Петков Клисаря, Петър Ценов, Васил Стоянов, Марин Цанов и Петър Вълков.
На 10 и 11 ноември 1877 г. планинската позиция край Правец се превръща в театър на ожесточени бойни действия между настъпващия отряд на генерал Гурко и укрепилите се войски на Мехмед Али паша (генерал). Изтласкването на турците от тази стратегически важна позиция довежда до отварянето на пътя към София.
Правец и ханът на председателя на местния ЧБРК Цветко Вълков се превръщат в щабквартира на помощника на Левски Димитър Общи и база на тайната чета, играеща роля на комитетска полиция. В Правец е уточнен планът за обира на турската хазна в Арабаконак през есента на 1872 г., а ханът на Цветко Вълков служи за база на четата, извършила обира. В състава ѝ, освен тетевенските колибари, участват и трима правчани – Цветко Вълков, Никола Цветков и Вълко Цолов. Овчарят и член на комитета Вълко Цолов Топалски (23 г.) завежда четата до мястото на засадата, а парите, взети при обира, са разпределени в кошарата на баща му - Цоло Вълков Топалски. След като османската полиция попада по следите на съзаклятниците и разкрива участниците в обира, 3-та правчани са осъдени и изпратени на заточение в Аргана Мадени, Мала Азия, където оковани са поставени при най-тежки условия. Вълко Цолов и Цветко Вълков намират там смъртта си, за което известява и издаваният от Христо Ботев в-к „Знаме”. Саможертвена е постъпката на поп Марко Тодоров, също замесен в обира, който се отравя, за да не предаде другарите си.
Голям е приносът на жителите на селото в освободителните борби на българския народ. Свободолюбивите правчани Васил Пенчов и Иван Пейов – Маруша участват в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Драган Йотов от Правец е сред двестате четници на Ботев. 12 правчани се включват в Сръбско-турската война в четата на Филип Тотю – това са Васил Стаменов Вълков, Васил Йотов, Драган Йотов, Дончо Йотов, Иван Цветков, Иван Илиев, Иван Петков, Марин Цанов, Недко Йотов, Петър Ценов, Христо Николов и Никола Иванов Янин – значителен брой за малко селище като Правец. 10-ма са в редовете на Българското опълчение през Освободителната война от 1877 – 1878 г.: Васил Стаменов Вълков, Иван Цветков, Илия Драгиев, Дончо Йотов, Христо Николов, Иван Петков Клисаря, Петър Ценов, Васил Стоянов, Марин Цанов и Петър Вълков.
На 10 и 11 ноември 1877 г. планинската позиция край Правец се превръща в театър на ожесточени бойни действия между настъпващия отряд на генерал Гурко и укрепилите се войски на Мехмед Али паша (генерал). Изтласкването на турците от тази стратегически важна позиция довежда до отварянето на пътя към София.