Освобождението заварва Правец като най-голямо село в Орханийска (Ботевградска) околия, равняващо се по население (2 273 д. през 1881 г.) на околийския център Орхание и доближаващо по брой на учениците (160) градовете Етрополе, Троян и Тетевен. Към сборно село Правец се числят махалите Орешака, Бистрица, Поповска, Драгневска, Дръвница,Правешка Лакавица, Манастирица, Николешко бърдо и др. Населението се препитава главно със земеделие и търговия (разказват, че софийският мютесариф (областен управител) запитал орханийските (ботевградските) търговци дали в техния град има чужди търговци - френци, гърци или евреи да им развалят алъш-вериша: "нямаме - отговорили те, - но пък имаме правчани!"). Развито е овощарството – прочута е и правешката сливова ракия. Селото се слави с производството на хубавата правчанска каймак боза, а мнозина от жителите му упражняват бозаджийския занаят из градовете и селата на Дунавската равнина. Постепенно обаче селото запада и дава много изселници в гр. Орхание (Ботевград), из градовете на Дунавската равнина и в София. Известен брой семейства се изселват в Добруджа (Исперих, Дулово). През 1956 г. населението на Правец брои едва 941